Сърцето ми е още там ….
В живота понякога има моменти, в които сякаш времето спира. Не защото се е случило нещо голямо или значимо, а защото е било нещо истинско, човешко между хора.
Такива бяха и “Дните на отворени врати”, които имах преди няколко дни в Испания. Стоях в залата преди оповестения час. Усещах я тиха, топла, готова за споделяне и осъзнаване. И не след дълго започна да се пълни. Едни влизаха с усмивка, други с леко притеснение, а трети с онзи особен поглед на търсене. Всички толкова различни, но някак си - свързани.
Тези дни не бяха просто среща. Те бяха напомняне защо обичам работата си . Защо вярвам в човешката топлина, в свързването, в погледите, които казват “разбирам“ без думи. Имаше смях, имаше осъзнаване, притихване, когато заговорихме за трудни теми. Най-вече имаше присъствие. Истинско.
И все още съм с усещането, че съм прекарала най-хубавия уикенд- без куфар, но с багаж от споделени истории, въпроси, емоции и много “аааа ,и аз така”.
Благодаря ви , че влязохте - не само през вратата, а и в пространството, което за мен е много повече от стая. То вече е място с ваша следа. Благодаря ви, че се осмелихте да зададете въпроси, да се усмихнете на непознати и дори да си признаете, че понякога е трудно. ( честно - да си признаеш, че ти е трудно, е суперсила. И не се преподава в училище!).
Сърдечно благодаря и до скоро!
С обич Петя - твоят психолог!
За да коментирате влезте в профила си